Вацев: Ако ПП-ДБ загубят подкрепата на САЩ, те са никои! Борисов се държи адекватно. Пеевски е прав!
Автор: Красина Кръстева, epicenter.bg
- Как оценяване държанието на първия след парламентарните избори – партия ГЕРБ, съответно ли е по отношение на политическата обстановка в страната или не, господин Вацев?
- Поведението на управлението на ГЕРБ е съответно, казусът е, че всичко в политическата система на България през днешния ден е перпендикулярно на самото себе си. Борисов се пробва да бъде съответен в обстановка, в която не е признато да сме съответни. Българската политическа система е от неевклидов вид, тя се намира в доста сериозна рецесия. Образно казано, Борисов се пробва да премине през врата, която е заключена. Едновременно с това добре работят всичките му инстинкти за самозапазване и което е още по-сериозно – проблемите не са толкоз в него, колкото в общия политически статус на партията страна ГЕРБ. ГЕРБ е аналог, да вземем за пример, на „ Единая Россия “ в Русия – това е страната като партия – това е държавната администрация плюс фамилиите, плюс братовчедите и балдъзите, плюс приятелите, плюс съселяните, които са „ от нашите “. Това е държавната администрация, разбрана като клиентелна конструкция. ГЕРБ е партията на българската огромна клиентела. А тя е объркана. Просто отникъде не се вижда изясненост по главните въпроси на българския културен и политически живот. Ненужни, безсмислени, само че доста пречещи затруднения в връзките с другите политически партии. Те биха могли да се оправят, в случай че могат да стабилизират връзките си с ПП-ДБ.
- Като говорите за заключена врата, отношението на ПП-ДБ ли имате поради?
- Не единствено. Борисов е признат от американска страна, само че той не е техен любимец. А Борисов не обича да рискува – той е изтощен, той е възрастен, доста неща се случиха с него, множеството от които бяха неприятни. Ситуацията е заключена врата. Заключена врата е отсъствието на благосклонност към Борисов персонално в американския държавен департамент. Той от една страна е собствен човек, тъй като е клиент. Той стана личен клиент, а такива хора в никакъв случай не влизат в листата " Магнитски ".
- Сделката за самолетите имате поради?
- Да, несъмнено. Който стане клиент на американския ВПК, не може да влезе в лист " Магнитски ". Така че Борисов, в случай че се тревожи, че може да влезе в листата " Магнитски ", не трябва да се тревожи - той няма да влезе в листата " Магнитски ". Но за него е задължение това, че той не е любимец на Вашингтон, други са любимците на Вашингтон, имам поради ПП-ДБ. А Борисов е привикнал да бъде любимец. Когато изтече немският интервал на Борисов – да не забравяме, че явлението ГЕРБ се появи с голяма немска помощ: немски капитали, немско ноухау, немско гладене по главата. Няма я към този момент Ангела Меркел, немската ХДП към този момент не е водеща в Германия. Промени се политическият климат на Германия, а ГЕРБ първоначално си беше прогерманска партия. За Борисов е нетърпимо да не бъде любимец за някого в интернационален смисъл и за него животът става все по-тежък и по-тежък. Разбира се, той към момента има рационални ходове, има метод да обоснове нежеланието си да направи държавно управление с дейностите на другите политически сили в България. Той не е в злополука, само че пътят му става все по-стръмен и по-хлъзгав.
Голямата клиентелна партия на България сама по себе си е объркана, тъй като времената са комплицирани. А България е не запомнила по кое време е била ръководена по неклиентелен път.
- Адекватно ли е държанието на втората политическа мощ? Тя желае да лидира процесите, само че обстоятелствата са настойчиво нещо – гласовете за нея са два пъти по-малко, в сравнение с за ГЕРБ.
- Трябва да ги разберем добре. За Политическа партия няма значение какъв брой е техният електорален баланс, тъй като са американската партия на България. Ако желаете, го напишете с основни букви, с цел да се знае по-точно. ПП-ДБ е някакъв балкански, български аналог, смехотворен – тъй като е недълбок, на американската Демократическа партия. Те съчетават – тъкмо както е в Демократическата партия, от леви либерали до социалисти и от десни либерали до фашисти. И за тях няма никакво значение какъв е електоралният им резултат. За тях е значимо, че зад нас е Америка и каквото ще да става, нашата ще бъде. Те са „ ужасното дете “ на българската политика и на това „ дете “ е разрешено всичко. Електоралният резултат им е нужен единствено, с цел да участват в парлмента.
- Искате да кажете, че те и с 4% ще се държат по този начин?
- Точно по този начин! Те ще продължат да се държат по този начин, първо, тъй като не могат по различен метод – там никой не се е учил да съблюдава парламентарния синтаксис. Всичките комплицирани стъпки на парламентарния механизъм за тях не са значими, значимото е, че американският дипломат ни поддържа.
- Но в Съединени американски щати сега се организират избори, те ще окажат ли отражение върху картината у нас?
- На национално ниво силите сред демократите и републиканците са равнопоставени. Ако ПП-ДБ изгубят поддръжката на Демократическата партия на Съединени американски щати, те са безусловно никои. Дори ще спрат да им се смеят, те ще изчезнат. Аз добре си припомням по какъв начин Съюз на демократичните сили се развиваше сполучливо и бързо, до момента в който във Вашингтон властта бе в ръцете на демократите. В един миг тя мина в ръцете на републиканците и Съюз на демократичните сили претърпя дълбока вътрешна рецесия, от която не можа да се оправи. Това е ориста на всички партии, правени по прилика. Тази аналогична проблемност може да се открие и в ориста на ГЕРБ. Те не са правени по прилика с „ Единая Россия “, само че са клиентелна партия. Смяната на хегемона в международен смисъл може да ги обърка доста.
С други думи – ориста на ПП-ДБ се взема решение в Пенсилвания, Мичиган, Аризона, Северна Каролина и другите така наречен колебаещи се щати.
- Позволете да възразя - каквито и проблеми да имаше Съюз на демократичните сили от преди 20 години, когато стана обратът в Съединени американски щати, за който говорите, десницата не загуби въздействието си в обществото. При това несъразмерно по-голямо от електоралната тежест, която имаше. Тези сили „ караха влака “, нагледно казано. Тогава за какво ПП-ДБ би трябвало да се притесняват от нещо?
- ПП-ДБ би трябвало да се притесняват, тъй като те са тъкмо копие на структурата на американската Демократическа партия и в случай че тя загуби, нашите ще изгубят благословението на новия американски дипломат. Колкото до Съюз на демократичните сили, работата е, че политическата просвета на Съюз на демократичните сили се постановяваше на първо място през Москва – те първо се учредиха и по-късно започнаха да ухажват американската Демократическа партия. Но концепцията за Съюз на демократичните сили се роди, нагледно казано, на границата сред България и Русия. Но това е тематика за различен диалог.
- При промяна на караула в Белия дом любим в България ще стане ГЕРБ, по този начин ли?
- Няма никакви гаранции.
- Тогава какво ще се промени в нашата вътрешнополитическа обстановка? При едни други избори отново ще имаме 25% за ГЕРБ, както ги имаме на последните седем избора. Срещу тях отново ще има една непримирима мощ, която още веднъж няма да желае да договаря с тях от позициите, от които и през днешния ден не желае.
- При победа на Тръмп ПП-ДБ няма да има запас да бъде непримирима съпротива на ГЕРБ, те са доста чувствителни към атлантическите ветрове. Аз не съм подготвен да отговоря кой ще бъде любимецът на Вашингтон, в случай че президент е Тръмп. Но няма да е ГЕРБ, тъй като във Вашингтон гледат на ГЕРБ като на европейска прогерманска структура. Но несъмнено, могат да трансформират мнението си, могат да изискат промяна на ръководителя на ГЕРБ, с цел да ги закрилят отсега нататък геополитически и културно-политически.
- Ясно - какво ще стане във Вашингтон и каква ще бъде проекцията му у нас от днешния ден наподобява като бъдещо нестабилно събитие. Но към днешна дата прав ли е водачът на ДПС-Ново начало да отстоява правото на неговите 300 хиляди гласоподаватели да не бъдат вкарвани в хигиеничен кордон?
- Безусловно е прав. Всеки политически началник, показал се безапелационно на избори, не просто има право, той е задължен да води война за ползите на тези, които са вложили в него своето доверие. Няма никакви подозрения, че Пеевски не просто има право, а има задължението да се грижи за благосъстоянието и вярната позиция на неговата партия. Това звучи като императив освен за Пеевски, само че и за всеки различен, който сега е политически началник – важи и за Доган, и за Борисов и така нататък Никой не може да заплашва никого с изолираност и санитарни кордони, в случай че разбираме демокрацията като свястно човешко взаимоотношение.
Друг е въпросът, че същинската проблематика към Пеевски и Доган е на друго място, тя има различен смисъл, други корени. Тук няма спор сред двете персони Доган и Пеевски, няма спор даже сред две партии, които са резултат от разцепването на едно единно цяло. Тук става дума за спор сред дълготрайни световни визии за бъдещето на българския политически живот.
Според едната визия, това е остарялата идея за българската политика, а тя е, че в България има две партии – огромна синя, която е любимец на историята, огромна алена, която има ролята на обществена оплаквачка, няколко други, които съществуват поради калабалъка и най-после Движение за права и свободи, която е дребната, само че извънредно авторитетна партия, която разпределя посоките на развиване, разпределя порциите и дефинира кое накъде се движи. Това е концепцията на Доган за незаобиколимата роля на Движение за права и свободи в българския политически живот.
Пеевски не признава тази теория, той има друга теория – Движение за права и свободи втора политическа мощ. Но политическа мощ, която може да бъде втора, може да бъде и първа, заради въртенето на политическата рулетка. Пеевски не признава доктрината на Доган за това, че Движение за права и свободи е езичето на везните, което дефинира накъде да се движат нещата.
Това са два напълно разнообразни политически хоризонти за развиването на българския политически живот.
- Ще има ли развиване спорът Пеевски – Доган?
- Ще има през идващите години. Но аз не одобрявам да бъде именуван спор сред две персони, без значение от това какъв брой са ярки. Това е конфликт в доктриналните учредения на българската политика. Старата перестроечна теория - една огромна вярна партия, една огромна неправилна партия и една дребна, която да споделя накъде ще вървят нещата, към този момент не е настояща. Идва на дневен ред моделът, при който разнообразни партии свободно, анархистично дефинират посредством своите запаси своите резултати.
- Това значи ли ново нареждане на политическата сцена в България?
- Точно по този начин, само че преди да настъпи цялостното ново нареждане, би трябвало да се видят сегашните действителности. Политическата система на Петата българска страна е в рецесия и крах. Системните партии са в крах всяка по своему – ГЕРБ по собствен метод, Българска социалистическа партия по собствен метод, Движение за права и свободи по собствен метод. Вижда се систематичният крах на систематичните партии. Петата българска страна като политическа машина си отива и днешната политическа система няма дълго бъдеще. Тя може да остане, до момента в който новите елити, които са на стартова позиция през днешния ден, не се промъкнат до лостовете на властта. Старият хайлайф, който е разпределен сред систематичните партии на България, е изцяло исторически покварен и си отива. Ние би трябвало да чакаме Шеста българска страна и тя се основава не с Кръгла маса. За да се стигне до Шестата българска страна като политическа система, багра се, че България ще мине през властнически синдром. През авторитаризъм. Днешната пишман демократична народна власт, която е накъсана и одрипавяла, ще бъде сменена с властнически режим. Не терористичен, а властнически. Диктатурите може да бъдат разнообразни. Историята познава доста случаи на сполучливи диктатури и на несполучливи диктатури. Успешна бе диктатурата на Хуан Перон в Аржентина и по тази причина там и до през днешния ден го обичат, прощавайки му, че е бил деспот. Неуспешна беше диктатурата на Черните полковници в Гърция през 70-те години на предишния век. Те пристигнаха на власт благодарение на Централно разузнавателно управление на САЩ и съгласно мен Централно разузнавателно управление на САЩ ги смъкна, като видя, че от тази самодейност не следва нищо позитивно. По пътя си от Петата към Шестата българска страна България ще би трябвало да мине през властнически конвулсия.
- Кой ще бъде престижът отпред на този властнически режим?
- Сигурен съм, че тогавашният престиж не може да се види в днешната политическа върхушка. Борисов не е деспот, по никакъв начин; Христо Иванов, комплициран в тази формула, провокира единствено усмивки; смешно ми е да приказвам за Атанас Атанасов като деспот.
- А Румен Радев?
- Това е огромен и неразбираем въпрос. От време на време ми се коства, че Радев вижда бъдещето си в една сполучлива, огромна и доста авторитетна партия. Струва ми се, че самият Радев не е подготвен да бъде деспот или влиятелен водач. Той се развива, само че към този момент не влиза във формулата на влиятелен български политически водач, който да държи другите в подтиснато състояние и да поддържа директни връзки с обществото. Бъдещият властнически водач би трябвало да има лична мрежа за контакт с народа. Авторитарният водач поддържа връзка непосредствено с народа без политически медиатори, а не съм сигурен, че българският президент, какъвто е през днешния ден, може да го реализира. Но въпреки това човек, до момента в който е жив, се развива.
- Да разбирам ли, че съгласно вашия разбор, ние ще продължим да вършим избори с съвсем идентичен резултат, до момента в който не се появи тази авторитетна персона?
- Да, вярно ме разбрахте. България я чакат още един – два избора. Следващият ще бъде към Великден, а другият – в късната есен следващата година. Но до тогава в уравнението би трябвало да се вземат поради още няколко променливи. Трябва да се види по какъв начин ще се развие украинският спор. Засега Русия побеждава, само че тя побеждава единствено във военно-технически смисъл. Работата е там, че военно-техническата победа над съперника може да бъде обърната в политическа победа по няколко разнообразни метода. Трябва да се види и близкоизточният спор, който тези дни заплашва да се разгърне доста огромно. Имам поради обстоятелството, че в Техеран са решили да отвърнат на Тел Авив този път съществено с неподозирана военна мощ. Това е директна опасност за детонация в Близкия изток. И това става, забележете, в миг, когато Америка не е подготвена да реагира съответно, защото е заета със свои вътрешни задания.
- Ако се върнем към нашия вътрешнополитически живот, който по формулата на дядо Благоев 90% зависи от външнополитическия - до момента в който не се подредят огромните части от геополитическия пъзел, няма да има ред и у нас?
- Да, по този начин е. Даже бих добавил – българската държавна машина през днешния ден е в полуразглобен тип. Някой настойчиво лъготи, че 70% от българското общество упорства за устойчиво политическо пълноформатно държавно управление. Това не е правилно. Тази теза мъчно се съчетава с другата социологическа истина – че 70% от българите не вземат участие в политическия живот. Полуразглобеното положение на българската политическа машина се оказа изумително комфортно за настоящия български политически хайлайф. Това е методът на Бай Ганьо да се измъкне от огромните задължения – апелирам ви, оставете ни, ние нямаме държавно управление. За българските политически елити става все по-удобно те да не поемат никакви задължения. От една страна сме атлантици от краката до главата и никой не е по-атлантик от нас, а от друга – в случай че обичате, оставете ни на мира, ние в този момент сме заети с други неща. Това е нежеланието на българския хайлайф в неговото болшинство да взе участие със сигурни задължения в украинския спор.
- А по какъв начин гледате на възможното оборване на изборите – напълно анулиране, отчасти анулиране, наново броене на бюлетините?
- Касиране в смисъла на наново огромно броене е допустимо, само че мисля че това ще бъде деяние, което ще има като резултат единствено загубата на още време. Днешният български политически хайлайф обаче печели, когато губи време. Казано от тяхно име, те няма закъде да бързат. Така че едно огромно броене на гласовете още веднъж е изцяло допустимо от позиция на великата цел да тече време и да ни оставят на мира. Аз нямам доверие, че едно анулиране може да промени значително българския политически пейзаж. Той ще бъде променян от други по-големи зависимости. А „ огромните блокчета “ на пъзела ще бъдат подредени не в България, а във Вашингтон, Москва и Тел Авив. И в Техеран, вероятно.
- Забравихте Брюксел.
- Брюксел към този момент е заслужен да бъде пропуснат. Европейският съюз лека - бавно залязва. Европейският съюз е в постисторическа рецесия и единственото нещо, с което могат да се занимават е да търсят новата си формула, тъй като остарялата е изхабена. Европейският демократизъм е в рецесия, а нищо друго не може да прави работа в Европа на този стадий. България е геополитическа страна, дневният ред на българската политика е геополитически – това настойчиво отхвърлят да схванат някои политици. Освен това България е геополитическото сърце на Балканите, което ме кара да не се колебая, че Русия все в миналото ще се опита да участва на Балканите по някакъв собствен метод.
Инфо: epicenter.bg
